Из дневника на Боян Петров – експедиция Гашербрум-II 2017

Българският алпинист Боян Петров продължава опитите да изкачи връх Гашербурм II като част от проекта му „Българин на 14х8000“

 

Сутринта на 8.07 закусвахме в базовата палатка със Слави. Към 3:50ч си пожелахме успех, като той пое с едно муле към Урдукас (на около 50км оттук надолу по ледника), а аз се засилих нагоре към Лагер 2. Условията при мен бяха отлични, всичко беше замръзнало и напредвах много бързо. Задминах поне три групи и към 8 ч пристигнах в Лагер 1. Събрах си целия оставен там багаж и раницата ми стана към 15 кг. Нагоре имаше нов сняг и до началото на стръмното стигнах за около 2 часа.  Почивах често като свалях тежката раница, но след като поех по Banana Ridge се оказа, че до лагера не можах да намеря нито едно място за почивка. Беше много стръмно, катерех дълго без почивка и доста се изпомпах. Карах само на лукчета и смучех сняг. Стигнах до Лагер 2 (6430м) много съсипан, опънах палатката и заспах веднага.

Лагер 2 (6430м) е разположен на удобна, но трудно достъпна премка.

На другата сутрин в лагера се появиха двама французи- планински водачи от Шамони с голямо самочувствие. Докато се оправяха аз поех нагоре в дълбокия сняг и около два часа разбивах пъртина в девствения сняг. След като ме настигнаха прецениха, че склонът е много лавиноопасен и взеха да дават акъл откъде да минавам. На едно място искаха да се откажат, но след като минах пасажа те ме последваха. Накрая  стигнахме мястото за щурмовия Лагер 3 (6956м) и в ранния следобед си опънахме палатките. Имахме около 12 часа за почивка преди началото на щурма.

Планинските водачи от Шамони се изкачват редом с мен по склона на около 6700 метра.

Спах отлично и още в 1:30 ч. чух, че французите започнаха да се оправят. Малко преди три сутринта бях готов и излязох навън. Беше ясна, тиха и не много студена сутрин -17 С. Видях, че трябва още да ги чакам и поех нагоре сам. Нямах спомен от маршрута от лятото на 2009 г., но помнех че трябва да заобиколя едни скали и да изляза над тях. В долните части ме настигна по-бързия от двамата водачи и започна да ми вика откъде да мина. Аз просто си катерех нагоре и след още двайсетина минути го хвана страх, обу си ските и след няколко завоя се прибра в лагера. С това, французите приключиха атаката.

Малко преди излизането от скалния пояс намерих стари парапети и на изгрев слънце излязох над скалите. Небето беше космически синьо и върхове с всякаква форма и височина изпълваха хоризонта във всички посоки.

Изгревът в 4:35ч започва да позлатява върховете в Каракорум.

Първи стъпки на траверса под връхната пирамида на Гашербрум 2 през това лято.

Починах между остатъците от стари палатки на около 7400м и продължих да крача по траверса под върховата пирамида. Снегът както и досега, беше не по малко от коляно и всяка крачка си беше затъване и борба. Бях първият за сезона и изборът на траектория към най-високата точка си беше само моя. Почивах на всеки около 200м като си издълбавах малка площадка в склона. Около 11ч върхът потъна в облаци и мъгли.

Малко преди два часа следобед стигнах до една характерна премка и с изненада установих, че върхът е ей там отзад и отгоре. Починах малко и си казах „Ти си Петров!“. Отново нагазих в доста стръмен и дълбок сняг. Правех дълги серпентини, но върхът и околностите тънеха в мъгли и аз не виждах колко точно ми остава. Тъкмо си мислех да се отказвам, когато си погледнах висотомера и видях, че съм на 120 метра под върха. Събрах сили, направих още 2-3 малки серпентини и пак спрях. Изчислих, че с тази скорост вероятно ми трябва поне час и малко до върха. Чувствах се доста уморен, целта ми се изплъзваше и с нежелания реших, че е по-разумно да започна слизането.

Височината ми малко преди да се откажа.

Концентрирах се върху предстоящите ми хиляда и повече метра спускане, които се оказаха не по-малко трудни поради дълбоките ми крачки. В продължение на повече от 5 часа, крачех, крачех, изпратих залеза и почти по тъмно едвам направих последните крачки до палатката. Посрещна ме украинеца Андрей като ми подаде шише с топла вода и резенчета лимон. След 17 часа непрекъснато движение и около +1000/ -1000 метра денивелация изпих почти литър от течността, едвам събух тежките тройни обувки, затворих палатката и просто си влязох в чувала. Нямах сили да ям нищо, изпих един аспирин и се отпуснах. Единственото, което помня, че отбелязах като равносметка за деня беше, че днес връх в актива си уви нямах.

В просъница, към 3ч на другата сутрин чух как украинците и иранеца тръгват за атака. Толкова не осъзнавах, какво става, че просто заспах моментално. Събудих се от жега и глад около 10ч. Слънцето печеше силно, а палатката се тресеше от силни пориви на вятъра. Още не бях решил какво да правя и засега таях частичка надежда, че утре може би да направя една втора атака?

Изядох едната от двете ми останали супи и изведнъж се появи един швейцарец. Каза ми че има прогноза от сняг, който идвал още днес вечерта. Два часа по-късно събрах всичко и с болка тръгнах да слизам към Лагер 2. В късния следобед, успях да видя слизането на украинците и бях почти сигурен, че слизат именно от върха.

На другия ден станах по тъмно, за да успея да се спусна до базовия лагер. Всичко течеше нормално до средата на кошмарния ледник под Лагер 1.

Бях сам, температурата беше около нулата и започнах да пропадам на почти всяка крачка. Повечето от мостовете, които помнех се бяха вече срутили, цепките се бяха отворили и колкото по-надолу слизах, толкова по-трудно намирах проходите в лабиринта от сераци. Бях уморен, мислех бавно и скачах без необходимата пъргавина. Изкачването на върха ми беше песен в сравнение с кошмара, който преживявах. След над четири часа ледниково оцеляване успях да изляза на морената, събух котките и просто благодарих на небето.

В късния следобед събрах сили и посетих всички базови лагери, за да си направя равносметка.Оказа се, че по моите следи, на 11.07 украинците са успели да стигнат едва до около 7700м на Гашербрум 2 и са били спрени от ураганен вятър. На Гашербрум 1, екип от други трима украинци са достигнали максимално до около 7300м и са преустановили опита си поради дълбок сняг. Очевидно този сезон Гашербрумите няма да се предадат толкова лесно, въпреки че са обсадени от около двайсет и пет алпиниста.В следващите дни предстои възстановяване на всички, които се напъвахме по заледените склонове в последните пет дни. Максималната достигната височина на Гашербрум 1 засега е ок. 7300м (украинско), а на Гашербрум 2 е 7910м (българско). Опитите ще продължат, като предчувствам, че най-голям страх очевидно ще берем при пресичането на ледника между базовия лагер и Лагер 1. Положението не е хич розово, но се надявам, че с подходящи очила ще успея да го променя в моя полза…поне на цвят 😉

Боян Петров носи високо качествени спортни очила, предвидени за места с интензивно лъчение – Julbo

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *